27 февр. 2018 г., 08:52

Кибритопродавачка

481 0 4

Кибритопродавачка

В една стара приказка,
писана отдавна...
една малка кибритопродавачка,
зъзнеща, премръзнала и гладна,
продаваше по клечици кибрит.
Валеше сняг...
- Вземете светлина от моите ръце!
И тя палваше огънче в нощта,
да стопли своето и нечие сърце.
Кибритът свърши,
последна клечица гори,
в просъница и с надежда бяла
съживява нейните мечти.
Още свети в тъмното на здрача,
пламъче с нежна топлина,
тя е тук и подарява
искрици от неугасващата
клечка светлина.
Разтопява ледени мостове,
посоката ни сочи,като фар
приказката всеки продължава...
Любов по своя Път носете!

Тя е дар!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...