Feb 27, 2018, 8:52 AM

Кибритопродавачка

  Poetry » Love
475 0 4

Кибритопродавачка

В една стара приказка,
писана отдавна...
една малка кибритопродавачка,
зъзнеща, премръзнала и гладна,
продаваше по клечици кибрит.
Валеше сняг...
- Вземете светлина от моите ръце!
И тя палваше огънче в нощта,
да стопли своето и нечие сърце.
Кибритът свърши,
последна клечица гори,
в просъница и с надежда бяла
съживява нейните мечти.
Още свети в тъмното на здрача,
пламъче с нежна топлина,
тя е тук и подарява
искрици от неугасващата
клечка светлина.
Разтопява ледени мостове,
посоката ни сочи,като фар
приказката всеки продължава...
Любов по своя Път носете!

Тя е дар!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...