Feb 27, 2018, 8:52 AM

Кибритопродавачка

  Poetry » Love
472 0 4

Кибритопродавачка

В една стара приказка,
писана отдавна...
една малка кибритопродавачка,
зъзнеща, премръзнала и гладна,
продаваше по клечици кибрит.
Валеше сняг...
- Вземете светлина от моите ръце!
И тя палваше огънче в нощта,
да стопли своето и нечие сърце.
Кибритът свърши,
последна клечица гори,
в просъница и с надежда бяла
съживява нейните мечти.
Още свети в тъмното на здрача,
пламъче с нежна топлина,
тя е тук и подарява
искрици от неугасващата
клечка светлина.
Разтопява ледени мостове,
посоката ни сочи,като фар
приказката всеки продължава...
Любов по своя Път носете!

Тя е дар!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...