27.02.2018 г., 8:52

Кибритопродавачка

474 0 4

Кибритопродавачка

В една стара приказка,
писана отдавна...
една малка кибритопродавачка,
зъзнеща, премръзнала и гладна,
продаваше по клечици кибрит.
Валеше сняг...
- Вземете светлина от моите ръце!
И тя палваше огънче в нощта,
да стопли своето и нечие сърце.
Кибритът свърши,
последна клечица гори,
в просъница и с надежда бяла
съживява нейните мечти.
Още свети в тъмното на здрача,
пламъче с нежна топлина,
тя е тук и подарява
искрици от неугасващата
клечка светлина.
Разтопява ледени мостове,
посоката ни сочи,като фар
приказката всеки продължава...
Любов по своя Път носете!

Тя е дар!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...