27.02.2018 г., 8:52

Кибритопродавачка

473 0 4

Кибритопродавачка

В една стара приказка,
писана отдавна...
една малка кибритопродавачка,
зъзнеща, премръзнала и гладна,
продаваше по клечици кибрит.
Валеше сняг...
- Вземете светлина от моите ръце!
И тя палваше огънче в нощта,
да стопли своето и нечие сърце.
Кибритът свърши,
последна клечица гори,
в просъница и с надежда бяла
съживява нейните мечти.
Още свети в тъмното на здрача,
пламъче с нежна топлина,
тя е тук и подарява
искрици от неугасващата
клечка светлина.
Разтопява ледени мостове,
посоката ни сочи,като фар
приказката всеки продължава...
Любов по своя Път носете!

Тя е дар!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...