Китара
(на изгубените звуци)
Приятелко, защо ли ти замлъкнаи остави ме сама теглото си да мъкна. Гласът ти някъде изчезнаи питам се защо ли ази чезна.
А помня някога отдавна, за звуците ти тъй бях жадна. И песента ти слушах изумена,и си представях картина тъй нежна.
Но ти замлъкна и си тръгнаи моя ден във нощ превърна. Защо ли ти, приятелко красива, отнеми ми цветовете и картината
превърна в сива?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Димчева Все права защищены