Китара

Jan 11, 2009, 9:48 PM

Poetry » Other

644 0 2

Китара
(на изгубените звуци)

Приятелко, защо ли ти замлъкна

и остави ме сама теглото си да мъкна.

Гласът ти някъде изчезна

и питам се защо ли ази чезна.

А помня някога отдавна,

за звуците ти тъй бях жадна.

И песента ти слушах изумена,

и си представях картина тъй нежна.

Но ти замлъкна и си тръгна

и моя ден във нощ превърна.

Защо ли ти, приятелко красива,

отнеми ми цветовете и картината

превърна в сива?

Please sign in with your account so you can comment and vote.