11.01.2009 г., 21:48

Китара

932 0 2
Китара
(на изгубените звуци)
Приятелко,  защо ли ти замлъкнаи остави ме сама теглото си да мъкна. Гласът ти някъде изчезнаи питам се защо ли ази чезна.
А помня някога отдавна, за звуците ти тъй бях жадна. И песента ти слушах изумена,и си представях картина тъй нежна.
Но ти замлъкна и си тръгнаи моя ден във нощ превърна. Защо ли ти, приятелко красива, отнеми ми цветовете и картината
превърна в сива?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Димчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...