Китара

11.01.2009 г., 21:48 ч.

Поезия » Друга

578 0 2

Китара
(на изгубените звуци)

Приятелко, защо ли ти замлъкна

и остави ме сама теглото си да мъкна.

Гласът ти някъде изчезна

и питам се защо ли ази чезна.

А помня някога отдавна,

за звуците ти тъй бях жадна.

И песента ти слушах изумена,

и си представях картина тъй нежна.

Но ти замлъкна и си тръгна

и моя ден във нощ превърна.

Защо ли ти, приятелко красива,

отнеми ми цветовете и картината

превърна в сива?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.