Китара

11 ene 2009, 21:48

Poesía » Otra

628 0 2

Китара
(на изгубените звуци)

Приятелко, защо ли ти замлъкна

и остави ме сама теглото си да мъкна.

Гласът ти някъде изчезна

и питам се защо ли ази чезна.

А помня някога отдавна,

за звуците ти тъй бях жадна.

И песента ти слушах изумена,

и си представях картина тъй нежна.

Но ти замлъкна и си тръгна

и моя ден във нощ превърна.

Защо ли ти, приятелко красива,

отнеми ми цветовете и картината

превърна в сива?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.