Клаустрофобично

25 февр. 2022 г., 20:13

Поэзия » Философская

199 2 2

Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.

А болката – копринена гарота,
крилата – урагани укротени.
Секундите с – такова е каквото,
отрова вливат в тънките ни вени.

Прахът души, гаротата ни стиска,
и плюем глухо думи – неразбрани,
единствено Луната ни е близко,
дано в небето място да остане,

без людска глупост, помисъл дребнава,
без разни доморасли великани...
Ако Го има – Бог да ни спасява,
че дяволът показа как ни брани...

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-02-26T17:44:42+02:00

И пак се сещам за историята за двата вълка, Вики.
Самодива (Вики)

2022-02-26T17:28:47+02:00

Докато не се вразумим, никой няма да ни спаси. Поздрави!