Клаустрофобично
Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота,
крилата – урагани укротени.
Секундите с – такова е каквото,
отрова вливат в тънките ни вени.
Прахът души, гаротата ни стиска,
и плюем глухо думи – неразбрани,
единствено Луната ни е близко,
дано в небето място да остане,
без людска глупост, помисъл дребнава,
без разни доморасли великани...
Ако Го има – Бог да ни спасява,
че дяволът показа как ни брани...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
