24 февр. 2010 г., 12:25

Клеймо 

  Поэзия
553 0 11

Красива вечер в разкаляни улици.

Любов ненаситна, обвита в позор.

И ние – поредни отчаяни блудници

в граничещ с живота морален затвор.

 

Красива утрин в разплакани облаци.

Въздъхната нежност, жадуван проблем.

И ние – едни безразсъдни удавници

без мисъл за връщане, навътре гребем.

 

Красива история в обречени краски.

Отдаденост вярна, облечена в жертва.

И ние – артисти със вдигнати маски,

посрещаме в кармите безмилостна клетва.

 

 

© Люсил Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за топлите думи, Мариана! Удоволствието е взаимно!
  • Радвам се,че ме посети,за да се насладя на стиховете ти.Поздрав и от мен.
  • ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
  • Мда... Отличен слух, Борис! Умееш да четеш и онова, което не съм пожелала да напиша. АЗ съм очарованата!
  • Стиховете ти са въздъхната нежност...!!! (честно) А в ритъма... чувам веслата на живота!!!
    ЧАРОВАТЕЛНО!!!
  • Благодаря ви, Ивон, Нели, Петя, Веселка! Радвам се да ви видя!
    Нели Ценен ми е анализът ти, благодаря за полезния коментар. Това "спъване" в края ползвам съвсем умишлено, с цел читателят съвсем да падне!Нали се сещаш какво въздействие има забавянето на темпото в музиката? Нещо такова. Ако нещо в смисъла куца, то определено грешката е в предавателя, т.е. в изказа. Ще ми е приятно да чета мнението ти и занапред!
  • Пишеш силно!!!
    Без думи!!!...
  • 6
  • Ммного красиво стихотворение.Възприятията на света на лирическия герой са израсени естествено със средствата на римите, метсфорите и сравненията. Хареса ми!
    С една забележка: Последният ред ,ПОАНТАТА!!натоварена е с излишни срички и отнема в известен смисъл от красотата на звученето.Може би има какво да се търси като звучене и по всяка вероятност смислово..

    Ако моят залез е хищен, и от него побиват тръпки, какво да кажем за безмилостните нощи тук...

  • И отново съм трогната от постоянството и вниманието, Ангел! Означават много за мен!
  • Разбрах те, Люсил!
    Такова клеймо носим, ние...удавниците...сутринта винаги е с разплакани облаци!
    Отново чудесен стих!

Предложения
: ??:??