13 нояб. 2009 г., 11:34

Книжчица

850 0 4

Искам и аз да напиша си книжчица -
мъничка, спретната, джобен формат.
Малка и стряскаща всичките мишчица,
тиха и стреляща със автомат.

Аз не желая да правя прозрения,
като откривам открити земи.
Просто във думите търся спасение,
думите - остри двуостри ками.

Ако намеря на думите острова,
дето спасен да пристигнеш и ти,
значи ги има въздушните мостове
и ненапразен е бил моят стих.

Искам в страха, че и аз ще съм минало,
просто да зная - след мен някога
нечие чуждо сърце, поизстинало,
ще се затопли с дума една.

Дума от моята рошава книжчица -
мъничка, спретната, в джобен формат.
Малка и стряскаща всичките мишчица
тиха и стреляща със автомат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...