13.11.2009 г., 11:34

Книжчица

844 0 4

Искам и аз да напиша си книжчица -
мъничка, спретната, джобен формат.
Малка и стряскаща всичките мишчица,
тиха и стреляща със автомат.

Аз не желая да правя прозрения,
като откривам открити земи.
Просто във думите търся спасение,
думите - остри двуостри ками.

Ако намеря на думите острова,
дето спасен да пристигнеш и ти,
значи ги има въздушните мостове
и ненапразен е бил моят стих.

Искам в страха, че и аз ще съм минало,
просто да зная - след мен някога
нечие чуждо сърце, поизстинало,
ще се затопли с дума една.

Дума от моята рошава книжчица -
мъничка, спретната, в джобен формат.
Малка и стряскаща всичките мишчица
тиха и стреляща със автомат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...