Nov 13, 2009, 11:34 AM

Книжчица

  Poetry
845 0 4

Искам и аз да напиша си книжчица -
мъничка, спретната, джобен формат.
Малка и стряскаща всичките мишчица,
тиха и стреляща със автомат.

Аз не желая да правя прозрения,
като откривам открити земи.
Просто във думите търся спасение,
думите - остри двуостри ками.

Ако намеря на думите острова,
дето спасен да пристигнеш и ти,
значи ги има въздушните мостове
и ненапразен е бил моят стих.

Искам в страха, че и аз ще съм минало,
просто да зная - след мен някога
нечие чуждо сърце, поизстинало,
ще се затопли с дума една.

Дума от моята рошава книжчица -
мъничка, спретната, в джобен формат.
Малка и стряскаща всичките мишчица
тиха и стреляща със автомат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...