Когато...

16 нояб. 2011 г., 12:50

Поэзия » Любовная

907 0 2

Когато оглеждам се в призрачно, кротко море,

лицето ти идва към мене.

Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,

ръцете ти галят пак мене.

Когато вятърът играе с рижите ми коси,

ти целуваш ги пламенно, жарко.

Наум си говоря с тебе,

защото липсваш ми много!

Тъгата разяжда душата ми

и пуска топлата есен да влезе в нея.

Върни се отново, любими!

Сподели цветовете на топлото слънце със мене!

Призна любовта си,

какво по-страшно от това може да стане?

Да спра да обичам?!

Едва ли...

С години те търсих,

а ти ме намери.

През ада минавам,

за да бъда макар и за малко с тебе.

Когато готов си, аз ще те чакам.

Усмихната, нежна и ласкава,

като последния топъл ден на октомври...

08.10.2011

Крайморие