Nov 16, 2011, 12:50 PM

Когато...

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Когато оглеждам се в призрачно, кротко море,

лицето ти идва към мене.

Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,

ръцете ти галят пак мене.

Когато вятърът играе с рижите ми коси,

ти целуваш ги пламенно, жарко.

Наум си говоря с тебе,

защото липсваш ми много!

Тъгата разяжда душата ми

и пуска топлата есен да влезе в нея.

Върни се отново, любими!

Сподели цветовете на топлото  слънце със мене!

Призна  любовта си,

какво по-страшно от това може да стане?

Да спра да обичам?!

Едва ли...

С години те търсих,

а ти ме намери.

През ада минавам,

за да бъда макар и за малко с тебе.

Когато готов  си, аз ще те чакам.

Усмихната, нежна и ласкава,

като последния топъл ден на октомври...

 

08.10.2011

Крайморие

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...