Когато...
Когато оглеждам се в призрачно, кротко море,
лицето ти идва към мене.
Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,
ръцете ти галят пак мене.
Когато вятърът играе с рижите ми коси,
ти целуваш ги пламенно, жарко.
Наум си говоря с тебе,
защото липсваш ми много!
Тъгата разяжда душата ми
и пуска топлата есен да влезе в нея.
Върни се отново, любими!
Сподели цветовете на топлото слънце със мене!
Призна любовта си,
какво по-страшно от това може да стане?
Да спра да обичам?!
Едва ли...
С години те търсих,
а ти ме намери.
През ада минавам,
за да бъда макар и за малко с тебе.
Когато готов си, аз ще те чакам.
Усмихната, нежна и ласкава,
като последния топъл ден на октомври...
08.10.2011
Крайморие
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
