Когато
Когато облачна армада
нагоре бавно запълзи,
пътеката ще ме подкара
край клонки с капещи сълзи.
Когато Рила си разтвори
вълшебните си красоти
и засияе цял простора
под шеметните висоти.
Когато с хубост ме омае
със седемте си езера
и от върхът си очертае
била и шеметни недра,
тогава с тебе аз се сливам
и като теб ще замълча...
Когато ми е много криво
или от щастие хвърча.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
