Когато облачна армада
нагоре бавно запълзи,
пътеката ще ме подкара
край клонки с капещи сълзи.
Когато Рила си разтвори
вълшебните си красоти
и засияе цял простора
под шеметните висоти.
Когато с хубост ме омае
със седемте си езера
и от върхът си очертае
била и шеметни недра,
тогава с тебе аз се сливам
и като теб ще замълча...
Когато ми е много криво
или от щастие хвърча.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
