Когато
Когато облачна армада
нагоре бавно запълзи,
пътеката ще ме подкара
край клонки с капещи сълзи.
Когато Рила си разтвори
вълшебните си красоти
и засияе цял простора
под шеметните висоти.
Когато с хубост ме омае
със седемте си езера
и от върхът си очертае
била и шеметни недра,
тогава с тебе аз се сливам
и като теб ще замълча...
Когато ми е много криво
или от щастие хвърча.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
