КОГАТО БЯХ КАКАВИДА
КОГАТО БЯХ КАКАВИДА
Когато какавида бях,
в пашкула само се протягах,
на тьмно ,топло само спях
и за нищо мозьк не напрягах.
Макар че липсва светлина
и сльнцето не бях видял
бях си в кьщи у дома
и в блаженство тьнех цял.
За света отвьн не знаех,
само спах дори без сьн,
така живях така си траех,
но ден дойде да ида вьн.
И след сложна метаморфоза,
Бог ,дари ме сьс крила
и вьв мен назря вьпроса-
да напусна ли дома ?
Но май природата ми одговори
и антенки лигави почистих,
та щом пашкула се отвори
литнах ведро без да мисля.
А вьнка светло сльнце грее,
поляни тучни и цветя
и преди дори да се засмея,
попаднах бьрзо в нечия уста.
И тук е топло кат в пашкула,
но ведньж почувствал светлина
помислих си -цена платих на тарантула,
цена ,висока за миг от свобода.
И макар мига да беше кратьк,
то за туй се казва миг,
пак бих литнал аз на татьк
за малко светлина дори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Яков Все права защищены
