КОГАТО БЯХ КАКАВИДА
КОГАТО БЯХ КАКАВИДА
Когато какавида бях,
в пашкула само се протягах,
на тьмно ,топло само спях
и за нищо мозьк не напрягах.
Макар че липсва светлина
и сльнцето не бях видял
бях си в кьщи у дома
и в блаженство тьнех цял.
За света отвьн не знаех,
само спах дори без сьн,
така живях така си траех,
но ден дойде да ида вьн.
И след сложна метаморфоза,
Бог ,дари ме сьс крила
и вьв мен назря вьпроса-
да напусна ли дома ?
Но май природата ми одговори
и антенки лигави почистих,
та щом пашкула се отвори
литнах ведро без да мисля.
А вьнка светло сльнце грее,
поляни тучни и цветя
и преди дори да се засмея,
попаднах бьрзо в нечия уста.
И тук е топло кат в пашкула,
но ведньж почувствал светлина
помислих си -цена платих на тарантула,
цена ,висока за миг от свобода.
И макар мига да беше кратьк,
то за туй се казва миг,
пак бих литнал аз на татьк
за малко светлина дори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
