eddie (Ивайло Яков)
224 2285
11.03.2006 г., 21:35 ч.

КОГАТО БЯХ КАКАВИДА 

  Поезия
632 0 4

КОГАТО БЯХ КАКАВИДА

Когато какавида бях,
в пашкула само се протягах,
на тьмно ,топло само спях
и за нищо мозьк не напрягах.
Макар че липсва светлина
и сльнцето не бях видял
бях си в кьщи у дома
и в блаженство тьнех цял.
За света отвьн не знаех,
само спах дори без сьн,
така живях така си траех,
но ден дойде да ида вьн.
И след сложна метаморфоза,
Бог ,дари ме сьс крила
и вьв мен назря вьпроса-
да напусна ли дома ?
Но май природата ми одговори
и антенки лигави почистих,
та щом пашкула се отвори
литнах ведро без да мисля.
А вьнка светло сльнце грее,
поляни тучни и цветя
и преди дори да се засмея,
попаднах бьрзо в нечия уста.
И тук е топло кат в пашкула,
но ведньж почувствал светлина
помислих си -цена платих на тарантула,
цена ,висока за миг от свобода.
И макар мига да беше кратьк,
то за туй се казва миг,
пак бих литнал аз на татьк
за малко светлина дори...

© Ивайло Яков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??