КОГАТО БЯХ КАКАВИДА

Mar 11, 2006, 9:35 PM

Poetry

613 0 4

КОГАТО БЯХ КАКАВИДА

Когато какавида бях,
в пашкула само се протягах,
на тьмно ,топло само спях
и за нищо мозьк не напрягах.
Макар че липсва светлина
и сльнцето не бях видял
бях си в кьщи у дома
и в блаженство тьнех цял.
За света отвьн не знаех,
само спах дори без сьн,
така живях така си траех,
но ден дойде да ида вьн.
И след сложна метаморфоза,
Бог ,дари ме сьс крила
и вьв мен назря вьпроса-
да напусна ли дома ?
Но май природата ми одговори
и антенки лигави почистих,
та щом пашкула се отвори
литнах ведро без да мисля.
А вьнка светло сльнце грее,
поляни тучни и цветя
и преди дори да се засмея,
попаднах бьрзо в нечия уста.
И тук е топло кат в пашкула,
но ведньж почувствал светлина
помислих си -цена платих на тарантула,
цена ,висока за миг от свобода.
И макар мига да беше кратьк,
то за туй се казва миг,
пак бих литнал аз на татьк
за малко светлина дори...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Shax (Никифор Никифоров)

2006-05-14T00:17:54+03:00

Хванал си нещо изключително, миг за който никой дори не би се сетил.Гледаш по много интересен ъгъл...
geowid (Георги Видинов)

2006-05-11T15:32:04+03:00

БРАВО!
eddie (Ивайло Яков)

2006-03-12T13:12:49+02:00

Мерси на най верния си фен
Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-03-11T22:08:18+02:00

"Светлината е истина, истината е красота, красотата е свобода, свободата е Светлина..."/6/