30 апр. 2010 г., 06:56

Когато и луната се задавя 

  Поэзия
673 0 9
Разгърдила се е луната до прозрачност,
през нея виждам твоите следи.
Не мога нищо да ти кажа, от самотност
треперят и заглъхват моите думи.
С беззвучното на скъсаните струни
задавя се луната и мълчи...
а някога във музика красива
преплиташе телата ни в дъги.
Остана ми от спомени надежда,
да виждам през илиците във нея.
Две копчета - очите, да нанижа
през прореза на миналите дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??