Когато и луната се задавя
Разгърдила се е луната до прозрачност,
през нея виждам твоите следи.
Не мога нищо да ти кажа, от самотност
треперят и заглъхват моите думи.
С беззвучното на скъсаните струни
задавя се луната и мълчи...
а някога във музика красива
преплиташе телата ни в дъги.
Остана ми от спомени надежда,
да виждам през илиците във нея.
Две копчета - очите, да нанижа
през прореза на миналите дни.
Със пръсти като в сън докосвам
небето ли, луната, или твойта сянка.
Сърцето си от сълзите опазвам,
да не потъне във дълбока яма.
Наум си шепна тайни с нея и говоря
на непонятните езици за света,
тогава и луната се задавя,
открила скритата ми болка и тъга.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ефирна тъга! Поздрав!
-
Върху клавиатурата ми капна една капчица...
От какво ли е предизвикана?
Здравей !!! -
"Остана ми от спомени надежда,
да виждам през илиците във нея.
Две копчета - очите, да нанижа
през прореза на миналите дни."
Задавяща творба... Цитираното едва ли ще мога да преглътна. Поздравления, Джейни, отново си високо! -
Тъжно...........
Но в живота често е точно така. -
Хубаво, нежно, болезнено! Горката луна, как побира всичката споделена с нея тъга!
Поздрави! -
Някои са на мнение, че небесните тела предизвикват нашите чувства.
Ти си ги накарала да съпреживеят твоите! -
Тайнствена нежност и тъга!!!
-
Говориш и е тъжно...Живота няма да е само болка и тъга.Поздрави Джейни!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ще отмине тъгата, Джейни ефирна и лека...