Когато и луната се задавя
Разгърдила се е луната до прозрачност,
през нея виждам твоите следи.
Не мога нищо да ти кажа, от самотност
треперят и заглъхват моите думи.
С беззвучното на скъсаните струни
задавя се луната и мълчи...
а някога във музика красива
преплиташе телата ни в дъги.
Остана ми от спомени надежда,
да виждам през илиците във нея.
Две копчета - очите, да нанижа
през прореза на миналите дни.
Със пръсти като в сън докосвам
небето ли, луната, или твойта сянка.
Сърцето си от сълзите опазвам,
да не потъне във дълбока яма.
Наум си шепна тайни с нея и говоря
на непонятните езици за света,
тогава и луната се задавя,
открила скритата ми болка и тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
