7 июл. 2019 г., 09:40

Когато идвам при Морето...

413 2 1

 

Когато идвам при Морето...

 

Море, море -- твърдят, че си безбрежно,

но всъщност знам, че имаш брегове,

където се завръщат неизбежно

изгубените твои синове!...

 

Море, море -- твърдят че си Стихия,

но всъщност мога да те събера

в душата си и там да те укрия,

ако посока друга избера!..

 

... А за Безкрайност, Вятър и Химери

ако ли пак зажаля някой ден:

море, море аз знам да те намеря --

Стихия и Безбрежие за мен!...

 

25.05.2005.

Халкидики; Гърция

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...