29 дек. 2018 г., 15:34

Когато желая ...

1.4K 7 14

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Днес ще си сложа

розови прашки,

за да личи любовта ти

по моята кожа.

А червените,

разбрахме го снощи -

не издържаха

на силната страст.

Треперещи,  нежно

 ръцете ти мъжки,

рисуваха спирали

от чувствен фонтан

по перлено бялата кожа,

нетърпеливо

светлееше розов загар.

И тръпнеща, аз сплитах

в косите ти пръсти

и издишвах  в  бавен 

сладостен стон.

Помолих те:

"Ти зелени като смарагди,

купи ми!

Обещавам да ги слагам

само в комплект

с онзи аромат

на парфюма сладък и лек ,

който ти действа като опиат,

подлудяващо чуден."

За страстта и това,

как без дрехи оставам

щом усетя у мен

нужда да те притежавам,

днес само с песенен дъх

ще  разказвам... 

А сега по женски

ще разпалвам огньове,

ще целувам до кръв,

ще пирувам в забрава...

Зная колко съм жарка,

когато теб силно желая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© И.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти,ИнаКалина(Красимира)
    Усмивките са хубаво нещо, още повече с малко страст.
  • Напиши го отзад-напред розовите прашки следват желанието ...Ей, Лия, страст си ти! Поздрави.
  • Исмаил Али, благодаря ти! Приказката и сам я знаеш, че по-добре късно, отколкото никога. А за сънищата...те все пак са част от съзнателната фантазия...И добре,че и в този свят нямаме контрол, иначе ще е твърде скучен и сух живота ни...
    Авис, всеки според вкуса си, някои даже въобще не обичат бельо . Жива и здрава бъди и успешна Нова година!
  • Съжалявам, късно го видях! Какво ли ще сънувам пак...?
  • Аз явно съм задръстена и ограничена... Виждам думата ”прашки”, убожда очите ми... и не ми се чете нататък... Мой си проблем.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...