Dec 29, 2018, 3:34 PM

Когато желая ...

  Poetry » Love, Erotic
1.4K 7 14

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Днес ще си сложа

розови прашки,

за да личи любовта ти

по моята кожа.

А червените,

разбрахме го снощи -

не издържаха

на силната страст.

Треперещи,  нежно

 ръцете ти мъжки,

рисуваха спирали

от чувствен фонтан

по перлено бялата кожа,

нетърпеливо

светлееше розов загар.

И тръпнеща, аз сплитах

в косите ти пръсти

и издишвах  в  бавен 

сладостен стон.

Помолих те:

"Ти зелени като смарагди,

купи ми!

Обещавам да ги слагам

само в комплект

с онзи аромат

на парфюма сладък и лек ,

който ти действа като опиат,

подлудяващо чуден."

За страстта и това,

как без дрехи оставам

щом усетя у мен

нужда да те притежавам,

днес само с песенен дъх

ще  разказвам... 

А сега по женски

ще разпалвам огньове,

ще целувам до кръв,

ще пирувам в забрава...

Зная колко съм жарка,

когато теб силно желая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,ИнаКалина(Красимира)
    Усмивките са хубаво нещо, още повече с малко страст.
  • Напиши го отзад-напред розовите прашки следват желанието ...Ей, Лия, страст си ти! Поздрави.
  • Исмаил Али, благодаря ти! Приказката и сам я знаеш, че по-добре късно, отколкото никога. А за сънищата...те все пак са част от съзнателната фантазия...И добре,че и в този свят нямаме контрол, иначе ще е твърде скучен и сух живота ни...
    Авис, всеки според вкуса си, някои даже въобще не обичат бельо . Жива и здрава бъди и успешна Нова година!
  • Съжалявам, късно го видях! Какво ли ще сънувам пак...?
  • Аз явно съм задръстена и ограничена... Виждам думата ”прашки”, убожда очите ми... и не ми се чете нататък... Мой си проблем.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...