Когато животът се пръсне...

31 окт. 2015 г., 00:23

Поэзия

703 0 3

Когато животът се пръсне

на хиляди дребни монети...

Когато Душата се скъса

по дългия път към Небето...

Когато в очите ми светят

до кръв на Земята сълзите...

И с мъка сърцето ми крета

през калното блато на дните...

Тогава какво ми остава?!

Да пусна душата си бедна...

Небето е дом. И забрава...

Любов е небето... Последна!

Небето е бряг. И утеха,

която в очите ми ляга...

Плътта е износена дреха,

която отдавна ме стяга...

Когато животът се пръсне

на хиляди дребни монети -

в тъга се превръщам. И търся

добра като мене Планета...

sisi6571 (Светла Илиева)

2017-01-21T06:54:23+02:00

Не бързай, мила Гълъбина! Може би мисията ти тук, на земята„ е да осмисляш живота ни с красивата си душа и с поезията на талант! Бъди!!
stavanger (Ник)

2017-01-06T21:22:06+02:00
nezemna (Неземна)

2015-10-31T15:53:25+02:00

Харесах!!!