Когато животът се пръсне...
Когато животът се пръсне
на хиляди дребни монети...
Когато Душата се скъса
по дългия път към Небето...
Когато в очите ми светят
до кръв на Земята сълзите...
И с мъка сърцето ми крета
през калното блато на дните...
Тогава какво ми остава?!
Да пусна душата си бедна...
Небето е дом. И забрава...
Любов е небето... Последна!
Небето е бряг. И утеха,
която в очите ми ляга...
Плътта е износена дреха,
която отдавна ме стяга...
Когато животът се пръсне
на хиляди дребни монети -
в тъга се превръщам. И търся
добра като мене Планета...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
