31 oct 2015, 0:23

Когато животът се пръсне...

  Poesía
846 0 3

Когато животът се пръсне 

на хиляди дребни монети... 

Когато Душата се скъса 

по дългия път към Небето...

 

Когато в очите ми светят 

до кръв на Земята сълзите... 

И с мъка сърцето ми крета 

през калното блато на дните...

 

Тогава какво ми остава?! 

Да пусна душата си бедна... 

Небето е дом. И забрава... 

Любов е небето... Последна!

 

Небето е бряг. И утеха, 

която в очите ми ляга... 

Плътта е износена дреха, 

която отдавна ме стяга...

 

Когато животът се пръсне 

на хиляди дребни монети - 

в тъга се превръщам. И търся 

добра като мене Планета...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не бързай, мила Гълъбина! Може би мисията ти тук, на земята„ е да осмисляш живота ни с красивата си душа и с поезията на талант! Бъди!!
  • Харесах!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...