Когато животът се пръсне
на хиляди дребни монети...
Когато Душата се скъса
по дългия път към Небето...
Когато в очите ми светят
до кръв на Земята сълзите...
И с мъка сърцето ми крета
през калното блато на дните...
Тогава какво ми остава?!
Да пусна душата си бедна...
Небето е дом. И забрава...
Любов е небето... Последна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.