Когато животът се пръсне...
Когато животът се пръсне
на хиляди дребни монети...
Когато Душата се скъса
по дългия път към Небето...
Когато в очите ми светят
до кръв на Земята сълзите...
И с мъка сърцето ми крета
през калното блато на дните...
Тогава какво ми остава?!
Да пусна душата си бедна...
Небето е дом. И забрава...
Любов е небето... Последна!
Небето е бряг. И утеха,
която в очите ми ляга...
Плътта е износена дреха,
която отдавна ме стяга...
Когато животът се пръсне
на хиляди дребни монети -
в тъга се превръщам. И търся
добра като мене Планета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
