paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171

Oct 31, 2015, 12:23 AM

Когато животът се пръсне...

Poetry

845 0 3

Когато животът се пръсне

на хиляди дребни монети...

Когато Душата се скъса

по дългия път към Небето...

Когато в очите ми светят

до кръв на Земята сълзите...

И с мъка сърцето ми крета

през калното блато на дните...

Тогава какво ми остава?!

Да пусна душата си бедна...

Небето е дом. И забрава...

Любов е небето... Последна!

Небето е бряг. И утеха,

която в очите ми ляга...

Плътта е износена дреха,

която отдавна ме стяга...

Когато животът се пръсне

на хиляди дребни монети -

в тъга се превръщам. И търся

добра като мене Планета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisi6571 (Светла Илиева)

Не бързай, мила Гълъбина! Може би мисията ти тук, на земята„ е да осмисляш живота ни с красивата си душа и с поезията на талант! Бъди!!

2017-01-21T06:54:23+02:00
stavanger (Ник)

2017-01-06T21:22:06+02:00
nezemna (Неземна)

Харесах!!!

2015-10-31T15:53:25+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0