23 янв. 2016 г., 18:27
Понякога ми липсваш адски. Толкова,
че клетките ми до една крещят.
Опитвам да поема мъжки болката,
но тя ме смачква всеки път.
А вътре в мен така боли,
че чак ми причернява пред очите.
И искам да те мразя, но уви -
не мога. Мога да обичам.
Задъхвам се.
Умирам и умирам.
(или поне мечтая да умра)
От болка на кълбо се свивам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация