askme
50 250
23 янв. 2016 г., 18:27

Когато ми липсваш 

  Поэзия » Любовная
1258 5 8

Понякога ми липсваш адски. Толкова,
че клетките ми до една крещят.
Опитвам да поема мъжки болката, 
но тя ме смачква всеки път.

А вътре в мен така боли, 
че чак ми причернява пред очите. 
И искам да те мразя, но уви - 
не мога. Мога да обичам.
Задъхвам се. 
Умирам и умирам.
(или поне мечтая да умра)
От болка на кълбо се свивам,
и чакам тихо края на света.
Ала не би... Минава времето. 
И с него все не спира да боли.
Лекувало... 
Лъжа! 
Проклетото, 
на него му е все едно...
Нали?
Минава и си заминава. И готово.
А аз ще трябва да се боря сам.
Със липсата ти. 
С бездната в сърцето си, която ти отвори. 
Точно там!
В душата ми, жестоко разпиляната,
копнееща единствено за теб, 

сега е пусто.

Само вятърът
от пясъците прави си море.
От него болката към мен наднича
и смее ми се в тъжното лице.
Момчето, дето лудо те обича...
Мъжът с откраднато сърце.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??