Когато ми липсваш
Понякога ми липсваш адски. Толкова,
че клетките ми до една крещят.
Опитвам да поема мъжки болката,
но тя ме смачква всеки път.
А вътре в мен така боли,
че чак ми причернява пред очите.
И искам да те мразя, но уви -
не мога. Мога да обичам.
Задъхвам се.
Умирам и умирам.
(или поне мечтая да умра)
От болка на кълбо се свивам,
и чакам тихо края на света.
Ала не би... Минава времето.
И с него все не спира да боли.
Лекувало...
Лъжа!
Проклетото,
на него му е все едно...
Нали?
Минава и си заминава. И готово.
А аз ще трябва да се боря сам.
Със липсата ти.
С бездната в сърцето си, която ти отвори.
Точно там!
В душата ми, жестоко разпиляната,
копнееща единствено за теб,
сега е пусто.
Само вятърът
от пясъците прави си море.
От него болката към мен наднича
и смее ми се в тъжното лице.
Момчето, дето лудо те обича...
Мъжът с откраднато сърце.
Поздрав!
