pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
906 17364
3 мая 2024 г., 15:30

Когато мокри гвоздеи валят 

  Поэзия » Философская
5.0 / 5
374 2 8
Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни
на уплашени върбови клони.
Пред предателство – пълно безумие! –
зъзне днес непростимият спомен.
А кървящата Му плащеница
пак засрамени гледат звездите.
Във ръката ми гасне свещица,
остри сенки пробождат очите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Омагьосаното момиче
    Омагьосаното момиче
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • sensors (Рот Кив) Мир
    Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Сенилга (Сенилга) Целият свят е театър
    Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »