3.05.2024 г., 15:30 ч.
Когато мокри гвоздеи валят
Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни
на уплашени върбови клони.
Пред предателство – пълно безумие! –
зъзне днес непростимият спомен.
А кървящата Му плащеница
пак засрамени гледат звездите.
Във ръката ми гасне свещица,
остри сенки пробождат очите.
Този дъжд на Разпетия петък,
тези гвоздеи – мокри разпятия –
в мен ограбват надеждите цветни
за простилите Божи обятия.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъжно, но хубаво.
-
Изключително красиво ! Браво ! Весели празници!
-
Защо да е тъжен ден Разпети петък? Синът е отишъл при бащата и са станали едно. Добра идея ми даде този стих, благодаря.
-
Заковала си всяка дума, Мария! В очакване сме на неделята.
-
Благодаря ви, мили момичета!💖 В най-тъжния ден вашите коментари наистина ме зарадваха!🥰 Светлина и празничност да влязат в сърцата и в домовете ви!
-
Силен и въздействащ стих!
Поздравявам те!
Светли празници! -
Красив, силен стих, поздравления, Мария! И с пожелание за светли Великденски празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз от сутринта се занимавам с правене на козунаци и кифлички, които вече се пекат, затова чак сега се включвам. Благодаря ви, че подкрепихте с коментар и присъствие написаното от мен, Светличка, Петър, Момчил и Катя!💖 Споделен семеен празник ви желая!👍😍