Когато надеждата умира

Izumrudkata (Катя)
290 3762

11 июн. 2010 г., 22:36

Поэзия » Другая

732 1 3

Толкова болка и мъка в сърцето ми горят,

дори сега да дойде смъртта, аз няма да заплача...

Зная, че всичко е преходно на този свят -

само мъката и болката oстават да скитат в здрача...

Когато няма надежда, когато са излъгани мечтите...

Как? Защо напред да погледна?... И в коя посока

без посока да скитам?... И толкова сълзи се ронят в нощта,

удавих в тях своята мъка. Невидими мислите се лутат в мрака...

Толкова страдах и толкова се молех!

Да се завърнеш ти, надежда добра, отчаяна съм от живота,

но ти просто ела, ела...!

Запали светлината в мрака,

да повярвам в доброто сега...!

Аз се моля в нощта - отчаяна, бедна, сиротна душа...

Да, зная, че в ада аз ще горя...

Греховна, ранима, човешка душа...

И като нож в мен се забива болката на грешния свят...

Когато надеждата...

Умира сама...!

Izumrudkata (Катя)

2010-08-06T22:53:34+03:00

Кристияна,Стефан - много сте мили,благодаря и успех...
Firemen (Стефан)

2010-07-18T21:23:48+03:00

"И всичко прах и всичко суета" Браво! Хареса ми!Изпитвам и аз подобни чувства! Пожелавам ти много успехи!!!
strawberryvampire (Кристияна)

2010-06-11T23:53:29+03:00

Уоу. Прекрасно е. Адски много ми хареса. Начина, по който си предала болката...убийствено е.