Когато надеждата умира
Когато надеждата умира
Толкова болка и мъка в сърцето ми горят,
дори сега да дойде смъртта, аз няма да заплача...
Зная, че всичко е преходно на този свят -
само мъката и болката oстават да скитат в здрача...
Когато няма надежда, когато са излъгани мечтите...
Как? Защо напред да погледна?... И в коя посока
без посока да скитам?... И толкова сълзи се ронят в нощта,
удавих в тях своята мъка. Невидими мислите се лутат в мрака...
Толкова страдах и толкова се молех!
Да се завърнеш ти, надежда добра, отчаяна съм от живота,
но ти просто ела, ела...!
Запали светлината в мрака,
да повярвам в доброто сега...!
Аз се моля в нощта - отчаяна, бедна, сиротна душа...
Да, зная, че в ада аз ще горя...
Греховна, ранима, човешка душа...
И като нож в мен се забива болката на грешния свят...
Когато надеждата...
Умира сама...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
