1 июл. 2023 г., 07:44

Когато нишката се скъса...

470 0 0

Превива се от напора на спомена,

полуродената ми ясна мисъл

и тъкмо да прекърша твоя корен 

ме спря онази болка, че ми липсваш...

Но аз се утешавам със лъжите 

и всички грехове, унаследени. 

Душата ми сред мъртвите души, 

живее този път заради мене. 

И ти, като злощастните ми Музи 

избра да си в уюта на поезията, 

изплакала тревоги и контузии, 

превърна ме за себе си в протеза. 

А нишката е тънка. Ще се скъса, 

но знам, че ще се пръкна нов и цял.

След теб ще преживея всеки сблъсък 

и ще се влюбвам отначало... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

30.06.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...