1.07.2023 г., 7:44

Когато нишката се скъса...

463 0 0

Превива се от напора на спомена,

полуродената ми ясна мисъл

и тъкмо да прекърша твоя корен 

ме спря онази болка, че ми липсваш...

Но аз се утешавам със лъжите 

и всички грехове, унаследени. 

Душата ми сред мъртвите души, 

живее този път заради мене. 

И ти, като злощастните ми Музи 

избра да си в уюта на поезията, 

изплакала тревоги и контузии, 

превърна ме за себе си в протеза. 

А нишката е тънка. Ще се скъса, 

но знам, че ще се пръкна нов и цял.

След теб ще преживея всеки сблъсък 

и ще се влюбвам отначало... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

30.06.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...