Превива се от напора на спомена,
полуродената ми ясна мисъл
и тъкмо да прекърша твоя корен
ме спря онази болка, че ми липсваш...
Но аз се утешавам със лъжите
и всички грехове, унаследени.
Душата ми сред мъртвите души,
живее този път заради мене.
И ти, като злощастните ми Музи
избра да си в уюта на поезията,
изплакала тревоги и контузии,
превърна ме за себе си в протеза. ...