Превива се от напора на спомена,

полуродената ми ясна мисъл

и тъкмо да прекърша твоя корен 

ме спря онази болка, че ми липсваш...

Но аз се утешавам със лъжите 

и всички грехове, унаследени. 

Душата ми сред мъртвите души, 

живее този път заради мене. 

И ти, като злощастните ми Музи 

избра да си в уюта на поезията, 

изплакала тревоги и контузии, 

превърна ме за себе си в протеза. 

А нишката е тънка. Ще се скъса, 

но знам, че ще се пръкна нов и цял.

След теб ще преживея всеки сблъсък 

и ще се влюбвам отначало... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

30.06.2023