Когато облаците ме повикат
едно от мене искам да ви кажа...
Вдигнете ме високо, към звездите,
че приживе прегръщам все паважа...
Със белоснежна роба облечете,
че ката ден все черно ме сподиря...
И, моля ви, цветя не ми носете...
Сложете химикал и лист хартия...
Когато облаците ме повикат
поръчайте ми кабрио-каляска...
Широка и без покрив, ако питат...
Че гарсониерата ми беше тясна...
Не искам надписи и дивитини...
Кога родена е...Къде почива...
Два реда стигат ми, ала любими:
Ти в нашите сърца си вечно жива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
