Aug 9, 2006, 7:50 PM

Когато облаците ме повикат

Poetry

1.3K 0 16

Когато облаците ме повикат,
едно от мене искам да ви кажа...
Вдигнете ме високо, към звездите,
че приживе прегръщам все паважа...

Със белоснежна роба облечете,
че ката ден все черно ме сподиря...
И, моля ви, цветя не ми носете...
Сложете химикал и лист хартия...

Когато облаците ме повикат
поръчайте ми кабрио-каляска...
Широка и без покрив, ако питат...
Че гарсониерата ми беше тясна...

Не искам надписи и дивитини...
Кога родена е...Къде почива...
Два реда стигат ми, ала любими:
Ти в нашите сърца си вечно жива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Когато облаците ме повикат
поръчайте ми кабрио-каляска...
Широка и без покрив, ако питат...
Че гарсониерата ми беше тясна...

светът е тесен за теб!
!!!!!!
не се побираш в никакви стандарти.
И Слава Богу!

2006-10-01T01:54:10+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

СТРАХОТНО!

2006-08-12T11:56:59+03:00
smile (Ана)

браво!!!

2006-08-10T10:41:52+03:00
изречена (Мая Попова)

браво, Гери! ти си изгради уникален стил. харесвам и самоиронията в стиховете ти. харесваам и различността ти в описването на най-обикновени делнични случки, на всеки от нас... харесвам те! не спирай

2006-08-10T09:01:44+03:00
Alkariel (Деси)

Браво!Социалното измерение е вплетено чудесно и нещата са казани без ненужни думи.Семпло и трогващо!

2006-08-10T00:23:25+03:00