lady_rose (Единствена)
110 550
31 июл. 2007 г., 14:22

Когато поетът е сам 

  Поэзия
603 0 5
Когато поетът е сам


Разхождам се по лунната пътека,
покрита със цветя, надежди и забрави,
а нощта в прегръдката си мека,
ме посреща нежно и ме гали...

Край езерото чудно чувам
шепота във старите дървета.
В самотата вечно аз ще плувам -
такава е съдбата на поета.

Красивите безбрежни мисли
долитат и спират до мен.
Понякога болка ми носят,
но често превръщат нощта ми във ден.

И пак вървя напред - сама,
вятърът разпилява косите ми...
Сърцето бие ранено, а сива тъга
се среща отново в очите ми!

© Единствена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??