lady_rose (Единствена)
110 550
Jul 31, 2007, 2:22 PM

Когато поетът е сам 

  Poetry
606 0 5
Когато поетът е сам


Разхождам се по лунната пътека,
покрита със цветя, надежди и забрави,
а нощта в прегръдката си мека,
ме посреща нежно и ме гали...

Край езерото чудно чувам
шепота във старите дървета.
В самотата вечно аз ще плувам -
такава е съдбата на поета.

Красивите безбрежни мисли
долитат и спират до мен.
Понякога болка ми носят,
но често превръщат нощта ми във ден.

И пак вървя напред - сама,
вятърът разпилява косите ми...
Сърцето бие ранено, а сива тъга
се среща отново в очите ми!

© Единствена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??