Когато поетът е сам
Когато поетът е сам
Разхождам се по лунната пътека,
покрита със цветя, надежди и забрави,
а нощта в прегръдката си мека,
ме посреща нежно и ме гали...
Край езерото чудно чувам
шепота във старите дървета.
В самотата вечно аз ще плувам -
такава е съдбата на поета.
Красивите безбрежни мисли
долитат и спират до мен.
Понякога болка ми носят,
но често превръщат нощта ми във ден.
И пак вървя напред - сама,
вятърът разпилява косите ми...
Сърцето бие ранено, а сива тъга
се среща отново в очите ми!
Разхождам се по лунната пътека,
покрита със цветя, надежди и забрави,
а нощта в прегръдката си мека,
ме посреща нежно и ме гали...
Край езерото чудно чувам
шепота във старите дървета.
В самотата вечно аз ще плувам -
такава е съдбата на поета.
Красивите безбрежни мисли
долитат и спират до мен.
Понякога болка ми носят,
но често превръщат нощта ми във ден.
И пак вървя напред - сама,
вятърът разпилява косите ми...
Сърцето бие ранено, а сива тъга
се среща отново в очите ми!
© Единствена All rights reserved.
поздрав!
