Когато поетът е сам
Разхождам се по лунната пътека,
покрита със цветя, надежди и забрави,
а нощта в прегръдката си мека,
ме посреща нежно и ме гали...
Край езерото чудно чувам
шепота във старите дървета.
В самотата вечно аз ще плувам -
такава е съдбата на поета.
Красивите безбрежни мисли
долитат и спират до мен.
Понякога болка ми носят, ...