Когато потъвах...

Поэзия

1.2K 0 35

...тогаз бях при него

и устоявах всичко

и му бях наслаждение всеки ден

и веселях се всякога пред него...

/Соломон-притчи 8:З -з1/

Когато,

потъвах

в заблатените

заливи,

а погледът ми

- пустота...

тогава

ставах поляна,

дива поляна

от маргарити и мак.

И разпръскваше

светлината си тихо

цъфтящата ми трева.

Когато,

зелен океан

се разлее

в очите ми,

а погледът ми -

мараня...

тогава,

до изумрудени

заливи

се разстилат

поляните...

И светлината

във тъмният лес

не събужда

глухарите...

...тогаз бях при него и...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Клео (Джу)

Удоволствието от прочита е изцяло мое!
Ще се разходя из стиховете ти

2008-12-20T23:42:40+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

...тогаз бях при него и...
Разказвай ми, слушам те, както се казва в песента...Ах, колко е хубаво!!!

2008-12-20T23:35:52+02:00
Баткото (Николай Христов)

Да бъде светлина! И повече маргарити и макове!

2008-12-20T14:27:14+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Еее, Маргооо, дъх не ми остана! Много хубав стих.

2008-12-19T23:56:12+02:00
viliana_popova (something else)

УАУ!!!!!!!!

2008-12-19T22:15:14+02:00