Когато потъвах...

Poetry

1.2K 0 35

...тогаз бях при него

и устоявах всичко

и му бях наслаждение всеки ден

и веселях се всякога пред него...

/Соломон-притчи 8:З -з1/

Когато,

потъвах

в заблатените

заливи,

а погледът ми

- пустота...

тогава

ставах поляна,

дива поляна

от маргарити и мак.

И разпръскваше

светлината си тихо

цъфтящата ми трева.

Когато,

зелен океан

се разлее

в очите ми,

а погледът ми -

мараня...

тогава,

до изумрудени

заливи

се разстилат

поляните...

И светлината

във тъмният лес

не събужда

глухарите...

...тогаз бях при него и...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Клео (Джу)

Удоволствието от прочита е изцяло мое!
Ще се разходя из стиховете ти

2008-12-20T23:42:40+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

...тогаз бях при него и...
Разказвай ми, слушам те, както се казва в песента...Ах, колко е хубаво!!!

2008-12-20T23:35:52+02:00
Баткото (Николай Христов)

Да бъде светлина! И повече маргарити и макове!

2008-12-20T14:27:14+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Еее, Маргооо, дъх не ми остана! Много хубав стих.

2008-12-19T23:56:12+02:00
viliana_popova (something else)

УАУ!!!!!!!!

2008-12-19T22:15:14+02:00