Когато потъвах...
...тогаз бях при него
и устоявах всичко
и му бях наслаждение всеки ден
и веселях се всякога пред него...
/Соломон-притчи 8:З -з1/
Когато,
потъвах
в заблатените
заливи,
а погледът ми
- пустота...
тогава
ставах поляна,
дива поляна
от маргарити и мак.
И разпръскваше
светлината си тихо
цъфтящата ми трева.
Когато,
зелен океан
се разлее
в очите ми,
а погледът ми -
мараня...
тогава,
до изумрудени
заливи
се разстилат
поляните...
И светлината
във тъмният лес
не събужда
глухарите...
...тогаз бях при него и...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
