15.12.2008 г., 20:33 ч.

Когато потъвах... 

  Поезия
971 0 35

                                  ...тогаз бях при него

                                      и устоявах всичко

                                      и му бях наслаждение всеки ден

                                      и веселях се всякога пред него...

                                      /Соломон-притчи   8:З -з1/

 

Когато,

потъвах

в заблатените

заливи,

а погледът ми

- пустота...

тогава

ставах поляна,

дива поляна

от маргарити и мак.

И разпръскваше

светлината си тихо

цъфтящата ми трева.

Когато,

зелен океан

се разлее

в очите ми,

а погледът ми  -

мараня...

тогава,

до изумрудени

заливи

се разстилат

поляните...

И светлината

във тъмният лес

не събужда

глухарите...

 

...тогаз бях при него и...

 

 

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??