Когато се сблъскат два урагана
Познаваш ти
всяка частица от мене,
и мисъл, емоция… всичко.
Усещаш ме.
Във въздуха зноен
витае
над нас
любовта ни – едничка.
Познавам
най-тайните кътчета твои.
Ти моите знаеш.
И въпреки всичко –
обичам
и ти ме обичаш, аз зная.
Дори
и самотни,
не сме вече самички.
Пропити
със гордост,
достойнство
и сила
се срещнаха в нас,
упорити, звездите.
Остави
във мен ти следа неделима,
аз – белег във теб!
Ще отминават тъй дните
и дълго във нас
ще гори любовта ни,
защото
не всичко е Фата моргана,
Вселената
също е цяла смълчана,
когато
се сблъскат там два урагана.
Веси_Еси (Еси)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еси Все права защищены
