8 мая 2011 г., 22:37  

Когато се срещнем

1.5K 1 7

Все някога, знам, ще сте срещна,

ще застана свенливо пред теб,

ще притихне в гърдите ти нещо

и за миг може би ще се спреш.

 

Мисълта ти със взрив ще се пръсне

като празнична светла заря!

В този миг нещо в теб ще възкръсне,

ще изгубиш очи за света.


В този ден, когато те срещна,

дъжд по паважа ще бие пети

Ще ме погалиш  с длани горещи

и слънце в косите ми ще затрепти...

 

Сто на сто някой ден ще се видим

и между ни като ток ще пулсира

цяло пространство. Чак до невидимост.

Всеки в другия ще се намира.

 

Някой ден ще се срещнем като два огъня

или като  близки подземни води

и след това дали без тебе ще мога?

А без мене ще можеш ли ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Krasivoo
  • Много красив стих, Миглена!
    ПОздравления!
  • Еха, кой не мечтае за такива срещи, които описваш...А след тях каквото е писано. Поздравления, Мег! Ив
  • Все се питам, дали ще те срещна отново, Любов? Ще заблести ли в очите ми пак влюбено пламъче? Ще заспиваш ли сгушена нощем във мен като малко дете? Кажи ми, Любов, как мислиш, ще те срещна ли?!
  • Дано да дойде този ден!
    Искрен стих, хареса ми!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...